Потребителският интерфейс, предоставен от операционната система, може да бъде разделен на две основни категории.

Текстови потребителски интерфейс – компютърните системи в началото не са използвали монитори или дисплеи като сега. Те са употребявали някакви системи за текстови изход като принтери или прости, подобни на телевизор или монитор текстови едноцветни дисплеи. Такива системи не изискват много хардуерна производителност и лесно се управляват. От друга страна, потребителите им трябва да са много опитни. Системата не осигурява никакви игри или офис приложения, различни от тези с текстов изход.

Конзолата с текстови вход/изход се нарича команден ред.

Пример за такива стари системи са MS-DOS или UNIX:

Графичен потребителски интерфейс (GUI) – това са системите, с които сте свикнали сега. Можете да играете игри, рисувате, моделирате 3D или работите с офис приложения. Всички модерни системи осигуряват тези възможности. Те също предоставят стария начин на текстов вход за удобство на опитните потребители.

Потребители и системи

Някои стари системи не предоставят никакви характеристики на сигурност от тези на сегашните. Вие просто пускахте компютъра и работехте. Ако компютърът ви е вързан в мрежа, всеки друг компютър в мрежата може да вземе каквото поиска от вашия и обратно. Това не е безопасно.

Представете си, че използвате вашия компютър с други потребители.

Съхранявайки някаква поверителна информация на твърдия диск, всеки от другите потребители лесно може да я прочете. Това също не е най-доброто решение.

Системи с единствен потребител – това са тези, описани горе. Няма ограничения в достъпа на други хора и липсва сигурност при мрежовия достъп. На потребителите не се налага да влизат в системата – така никой не трябва да въведе потребителско име и парола, за да използва приложенията.

Системи с много потребители – предотвратяват този тип проблеми. Всеки трябва да  предостави собствените си потребителско име и парола (които само той трябва да знае и пази в тайна). Така когато потребителят влиза по този начин, той може да бъде сигурен, че неговата работа остава конфиденциална (освен ако изрично не посочи друго). Той има достъп до мрежата, но е ограничен от обхвата на потребителското си име и парола. Администраторите могат да му позволят достъп само до определени компютри или дори документи или данни.

Също така, в даден момент повече от един потребител може да работи със системата. Например, един работи с клавиатурата и вижда изхода на екрана (така наречената интерактивна работа). Други потребители се свързват към компютъра през мрежата. Дори когато интерактивният потребител използва документи или играе игри, другите не могат да видят това или да общуват с него.

Освен това всички модерни системи позволяват повече от един потребител да работи интерактивно. Определено не и от една клавиатура, това е възможно само за един. Други потребители обаче също могат да работят по подобен начин през мрежата. Графичният изход се изпраща до тях по нея, а натиснатите клавиши и движения на мишката минават обратно. Този тип достъп е известен като терминален достъп.